Пазаруваш след работа с децата на път към къщи. Неизбежно минавате покрай шоколадовите яйца. 4-годишната ти дъщеря се дере с цяло гърло, понеже си отказала да и купиш яйцето, за което учтиво е помолила. След секунда, цялата почервеняла се търкаля по земята, а ти имаш чувството, че всички в магазина могат да го чуят. Сякаш зяпачи бавно се натрупват около вас, за да видят как ще се справиш със ситуацията.

Звучи ли ти познато?

Един от поведенческите проблеми, с които родителите се сблъскват всеки ден с техните деца – тръшкането – е може би най-неприятният и най-трудният за преодоляване. Пълната загуба на контрол може да бъде едно от най-мощните средства за „дресирането“ на родители от страна на детето, особено когато иска нещо.

Такива сцени често подлудяват родителите. Това ужасно усещане от своя страна, може да доведе до надвикване и (ако това не доведе до желания за родителя резултат) шамари.

За какво става дума?

Преди всичко, за да овладеете тръшкането, трябва да го разбирате. Тръшкането е нормално. То обикновено се проявява при деца, чиито желания не са изпълнявани от родителите.

Например, ако Пепи иска шоколад или чипс в 17.30 (преди вечеря) или не иска да си легне в 21.00 ч.

Понеже родителите не могат да осигурят всичко, което малките желаят, децата често протестират хленчене, тръшкане или избухване. Такива поведения са нормални и се проявяват най-вече при деца между 18 месеца и петгодишна възраст. Това, което трябва да знаете е, че тръшкането обикновено е следствие на добра родителска грижа, а не знак, че мама или татко прави нещо грешно.

Какво можете да направите?

Съветите по-долу работят най-добре, ако всички възрастни в семейството ги спазват - мама, татко, баба, дядо и т.н., но спазването им ще прекрати тръшкането за родителя, който ги прилага.

1. Запазете мълчание

Изненадващо, разговорите и обясненията с дете, което се цупи на отказ, са сигурен начин да го накарате да избухне. Децата виждат обясненията на родителя, даването на причини и доводи като неавторитетно – сигурен знак, че родителя не е сигурен какво да направи, особено щом „преговаря“ с тях.

Често децата са прави в тази си оценка! Родителите действително често са смутени и объркани от детските „кризи“ и затова децата избухват с пълна сила. Бидейки нерешителни влошава тръшкането значително. Трябва да имате план, по койтовнимателно, но решително да действате, а не да обяснявате.

2. Запазете спокойствие

Номера е в (поне привидно за детето) самообладанието. Ако е необходимо, когато чувствате нуждата да избухнете насреща, поемете дълбоко въздух, пребройте до 10.

Когато детето хленчи или се тръшка след отказ, родителя има право на 10 секунди да помисли какво да прави.

• Не говорете

• Без контакт с очи

• Увеличете максимално физическата дистанция

Първоначално спокойствието ще изненада и озадачи малките. За някои деца ще е необходима кратка последица (таймаут, лишаване от определена привилегия и т.н.), за други ще е достатъчно, за да разберат, че в най-добрия случай тръшкането няма да доведе до желания резултат.

3. Бъдете постоянни

Можете ли да приложите същата стратегия на публично място?

Не просто можете, но и трябва! Мекушавите опити за разговор, обяснения или дори разсейване в ресторанта или магазина ще доведе до поредната караница за нула време.

За майки и татковци, на които им е писнало от тръшкането и безсмисленото викане, караници, молби и увещания, които идват с тях – това е най-лесното и бързо за учене решение.

Вашите децата са особено находчиви и успяват да неутрализират всеки опит за дисциплина?

Искате ли да научите повече за „Първите 7“© за родители и бързи, лесни и конкретни  решения за дисциплината у дома?

Обадете ни се. Първата консултация е безплатна, а ефекта е гарантиран :-)