Повечето родители, с които разговаряме поставят хленченето на едно от първите места в списъка детски поведения, които наистина, ама наистина дразнят родителите. Някои деца са толкова артистични, че са достойни за Оскар за главна роля в драма. Много родители мразят да отказват на децата си просто заради високата вероятност от хленчене.

             Колкото и дразнещо да е хленченето съществуват редица лесни и бързи начини за справяне с него. За да стане това обаче, първо е необходимо добре да разбираме защо детето го прави и второ да използваме спокойна, решителна и устойчива стратегия.

Защо децата хленчат?

Много е просто. Всички добри родители имат 2 страни: подкрепяща  и изискваща.

Подкрепящата включва забавление, близост и приятно време заедно. Родителят е приятел.

Изискващата е малко по-сложна.

Обикновено няма да чуете много хленчене когато сте приоритетно подкрепящи. Ако изисквате обаче:

• да се облече,

• да си измие зъбите,

• да вечеря,

• да си напише домашната,

• да си оправи стаята и т.н.

Ами в такъв случай, ще трябва да се примирите, че добрия родител понякога изнервя (или по купешки му казано: фрустрира) детето за негово добро.

Когато помолите или изисквате от дете определено поведение, детето има 2 избора:

• Да се прежали и да ви съдейства

или

• Да използва една или комбинация няколко от това, което наричаме ДетскиМанипулативни Стратегии (ДМС*) чрез които децата получават това, което искат. Хленченето разчита на това да умаломощи възрастния и да се предаде, просто за да спре дразнението.

Изненада! Хленченето е комбинация между ДМС* №2 и ДМС* №5.

Всъщност тази комбинация е най-често използваната съпротива от смесен тип и започвам  сериозно се замислям дали да не и дадем неин собствен номер :)

А сега: втора изненада!  Ако детето хленчи, значи се справяте добре с родителстването :)

Какво не е решение, какво да не правите или иначе казано:

Как възрастните затвърждават хленченето като поведенческа стратегия?

Хленченето и мрънкането се влошава тогава когато мама, татко, баба, дядо или учителят прави едно или няколко от следните:

1. Намира хленченето за абнормално поведение, оправдава го с ген и възпитание или диагноза.

2. Чувства се гневен или виновен когато детето се хленчи.

3. Говори, спори, вика или отвръща със същото когато детето се оплаква.

4. Угажда на децата и отстъпва на желанията им когато мрънкат.

3 контрастратегии на мрънкането

1. Променете мисленето си. Не се ядосвайте и не се чувствайте виновни от това, че детето хленчи. Не означава задължително, че сте направили нещо грешно или пък, че трябва да поправите или да компенсирате по някакъв начин.

2. За хленченето е необходима публика. Опитайте се да не коментирате или изразявате емоция относно мрънкането за 5 мин. Ако мислите, че има възможност да да ескалира в тръшкане или пък просто сте имали дълъг и тежък ден, можете да кажете на детето, че мрънкането е за стаята му. Дори и да продължи няма да е за дълго и ще има възможност да изрази и преодолее недоволството си.

3. Можете да използвате и умерени последствия. Например, ако сте установили конкретен час за лягане 21.00 всяка делнична вечер, можете да кажете:

„За всяка минута, в която мрънкаш ще изваждаме една минута от часа ти за лягане. Досега имаш само 5 минути, значи трябва да си в леглото преди 8.55 довечера.“