Детски център

В 3 Стъпки

Нашият успех е вашето щастливо дете!

Детски център

В 3 Стъпки

Нашият успех е вашето щастливо дете!
  

Детски лъжи......Какво казва науката?

02.12.2015

Детски лъжи

Руси Желев

Великотърновски Университет

„Св. Св. Кирил и Методий“

 

Децата обичат да си измислят и украсяват истории. И понеже възрастният (родител/учител) е изцяло отговорен за детето си, повечето от тях (ако не всички) искат да знаят цялата истина и не толерират лъжа. 

Често съвременният образован възрастен обаче е и на мнение, че преструвките и развитието на въображението са изключително важни за детското развитие. Това от своя страна води до трудности в избора на балансиран подход по отношение корекцията на това специфично детско поведение. В настоящия доклад ще бъдат разгледани възрастовите особености и функции на детските лъжи[1] , както и общоприетите, от мнозинството изследователи на феномена, специфични когнитивни и социални аспекти. 

Ключови думи: лъжа, дисциплина, въображение, детско развитие

 

Детски лъжи са едно от поведенията, които могат да подлудят възрастните и едновременно с това са изключително предизвикателни са корекция.  Фелън [1*] счита, че децата най-често лъжат, за да впечатлят околните и повишат социалния си статус (по-рядко срещан особено при по-малките) или за да избегнат неприятности. Вторият вид включва прикриване на предишни нарушения на правилата или в опит да се измъкнат от неприятна задача.

 

„Деца, които лъжат например (за кражба), почти винаги лъжат за кражбата при първоначалната конфронтация“. [1]

 

Основната трудност идва при втория тип, където на лъжата много често сама по себе си е сериозно нарушение, а и често се използва, за да се прикрият по-тежки нарушения. В този смисъл, поляризацията на явлението и липсата на диференциация въз основа намерението и пренебрегването на мотивационния фактор може не само да е неефективно, но и контрапродуктивно в дългосрочен аспект. Според Фелън, когато обратната връзка е приоритетно санкционираща (с прекалено малко или липсваща окуражаваща обратна връзка), децата са по-склонни да продължават да крият от възрастните, дори когато няма причина заради това, поради страх от санкция. От друга страна, ако не се прилага достатъчно строгост при лъжа от втори тип, то има опасност детето да минимизира и подцени авторитета на коригиращия възрастен, поради възможността някои нарушения да останат несанкционирани. По този начин антисоциалната лъжа е не само ефективна, но има потенциал да изпълни и функцията на лъжите от първия тип (и по този начин да „подхрани“ егото), с което се повишава и вероятността да се превърне в предпочитана стратегия за комуникация.

 

Възрастови особености

 

Децата започват да лъжат от много ранна възраст и възрастните често са неподготвени, въпреки че изследователи като Пиаже[2]  [2*] допускат, че умението децата да лъжат е крайъгълен камък на детското развитие, точно както и казването на истината. Съвременните изследвания [6] на този феномен потвърждават категорично наблюденията на Пиаже и мнозинството от тях сочат, че лъжите устойчиво влизат в поведенческия репертоар след 42-рия месец[3*], както и че съществува пряка корелация между уменията на децата да лъжат и когнитивното им развитие по отношение на ToM и вземането на решения [7][8][9][10], а това обстоятелство е свързано с наблюденията на Екман, че “има два основни начина да се лъже: да се прикрива и фабрикува. При укриването, лъжецът задържа част от информацията, без всъщност да казва нещо невярно. При фалшифицирането се предприема допълнителна стъпка. Не само лъжецът задържа истинна, но и представя фалшива информация, сякаш е истинска. Често се налага да се комбинират прикриване и фалшифициране, за да успее измамата, но понякога лъжецът може да се измъкне само с прикриване... лъжците обикновено предпочитат да прикриват, отколкото да фалшифицират ... Прикритите лъжи са много по-лесни за покриване, ако бъдат разкрити.” [11] което има отношение с изследванията от края на 70-те на Чисхолм и Фийхан[12], които установяват, че възрастта корелира с избора на механизъм за подвеждаща комуникация, наред със схващането на Баделей за определено ниво когнитивни особености [10]. В резултат възниква концепцията на Тoлуор и Лий[10], според която на базовото ниво (2-3 г. възраст) децата започват да правят фактически неверни твърдения, без задължително да вземат под внимание възприятията и опита на събеседника. На второ ниво (четиригодишни) детето започва да разбира, че реципиентът  не знае реалното състояние на средата и е податлив на грешни заключения. При третичните лъжи (7-8 г. възраст) децата са способни да ги прикриват, поддържайки устойчивост между лъжата и това да я прикрият с още лъжи. Установена е и пряка корелация с развитието на когнитивната сфера [7],[10],[13] и повишен контрол над импулсите (и подтискането на емоционалния отговор, в т.ч. невербалите [11]), считани за необходими за лъжа, понеже лицето трябва да подтиска истината, докато комуникира невярното съобщение. Карлсън и кол [14]. потвърждава тези подозрения с 3-годишни, които имат трудности с подтискането на импулсите, когато се опитват да излъжат, посочвайки невярна посока за скрит обект[4*], което от своя страна е свързано с оперативната памет и способността за успешно комуникиране на невярна информация [15].

По отношение развитието на морал мнозинството изследвания демонстрират, че концепцията (наред с моралните измерения) по отношение на комуникирането на лъжа или истина, възниква в ранното детство и се развива с бърз темп в училищните години[5*]. Около три годишна възраст децата вече имат базово разбиране за антисоциалните лъжи и ги оценят негативно. С нарастването на възрастта обаче започват по-успешно да разпознават антисоциалните лъжи от грешки по невнимание, предположения, преувеличения, сарказъм и други. От друга страна, уменията да отчетат контекста на ситуацията с намеренията на комуникатора за лъжа нарастват с достигане възрастта на ранното юношество, в която моралната концепция за лъжите става идентична с тази на възрастните. За този аспект обаче сякаш няма достатъчно информация по отношение взаимовръзката между моралните концепции и действителната употреба на лъжа. Сред малкото изследвания на тази динамика са тези на Толуор [20],[21], която забелязва, че повечето деца считат, че да се лъже, за да се прикрие нарушение е грешно и съветват да се признава, но лъжат когато самите те ги нарушават. Тенденцията остава, когато децата трябва да лъжат, за да прикрият своите родители, което идва да покаже, че субективното контекстуално възприятие, както от страна на възпитаващия, така и от страна на детето се отразява значително, от една страна на избора на детето към поведенческата си стратегия, а от друга на критичността и оценката за нея. Така комбинираното влияние на възрастовите (реалната възраст и съответстващата й когнитивна) умения за поддържане на лъжата още повече препятства корекцията.

 

Заключение

Към настоящия момент мнозинството изследвания, свързани с лъжите във възрастта преди настъпването на юношеството, приоритетно произлизат от юридическото приложение[6*]  на познанието и по-конкретно снемането на показания и свиделстване на деца в съда. Количествените анализи обаче демонстрират, че надеждността им е значително ниска и съществува реална опасност от юридически последици в ущърб на родители, възпитатели и учител и/или на самите деца, поради споменатите по-горе особености. От друга страна, по отношение на чисто приложната страна на това, което забелязвам от практиката си с детските лъжи в българската популация е, че те могат да бъдат провокирани от липсата на субективно балансиран образ за авторитета на възрастния. На пръв поглед изглежда[7*] , че най-предпочитаната корективна стратегия е авторитарна(забраняваща и санкционираща) сравнително често и обратно на очакванията провокира детето да опитва подвеждаща комуникация, когато очаква да понесе санкция (независимо от намерението на възрастния). Когато стилът е по-разрешаващ (несанкциониращ), то склонността към споделяне, поради липсата на ефективна обратна връзка и субективно възприятие за ефекта от стратегията намалява. Цялата тази специфична динамика прави оценката на контекста - детската лъжа - като конструктивна или деструктивна, изключително комплексна задача, което пък се отразява и на надеждността на заключенията, а от там и на избора на поведенческа стратегия от страна на възрастния. Нещо повече, колкото повече се стериотипизира дециптивното поведение в ранна възраст, толкова повече нараства вероятността за интернализирането й в юношеските години [1]  и след това. Това налага, както количествени, така и качествени изследвания на феномена, приоритизирайки направления: установяването на ефекта от предпочитаните възпитателни стратегии, обективното оценяване на контекста и функцията на детската лъжа, а от там и избора (и изграждането) на стандартизиран, по-балансиран и ефективен въз-питателен модел за справянето с антисоциалните тенденции в детското пове-дение, съобразно контекста, мотивацията и съвременните условия на средата.

 

Литература

 

[1] Phelan, T., Self-Esteem Revolutions in Children, 1996

[2] Piaget, J., The moral judgment of the child, 1932

[3] Darwin, C, A biographical sketch of an infant. / Mind, 1877,  p. 285-294.

[4] Newton et al., Children’s everyday deception and performance/ BJ Dev.Psych, 2000, p. 297-317

[5] Wilson et al.,  The nature and effects of young children’s lies/ Soc.Dev vol. 12, 2003, p. 21-45

[6] Evans, A., Lee, K., Emergence of Lying in Very Young Children / Dev.Psych., 2013, vol 49, p. 1958-1963

[7] Evans A., Xu F., Lee K., When all signs point to you / Dev.Psych., vol. 47, 2011, p. 39-49

[8] Polak, A,Harris P., Deception by young children following noncompliance / Dev.Psych, 1999, p. 561-568

[9] Talwar et al. , Lying in the elementary school / Dev. Psych., 2007, p.804-810

[10] Talwar V, Lee K., Social and cognitive correlates of children’s lying / Child Dev., 2008, p. 866-881

[11] Ekman, P., Telling Lies, 1999, p. 28-29

[12] Chisholm, R., & Feehan, T., The intent to deceive/ J of Phil., vol.74, 1977, p. 143- 159

[13] Carlson S., Moses L., Individual differences in inhibitory control and children's theory of mind / Child Development vol. 72, 2001, p. 1032-53

[14] Carlson et al., The role of inhibitory processes in young children’s difficulties with deception and false belief / Child Dev., 1998, vol. 69, p. 672-91.

[15] Baddeley, A., Working Memory, 1986

[16] Bussey, K., 1992, Lying and truthfulness /Child dev.,  vol. 63, p. 129-137

[17] Bussey, K., Bandura, A., Social Cognitive Theory of Gender Development and Differentiation / Psychol Rev. 1999, 106(4):676-713.

[18] Peterson, et al., Developmental Changes in Ideas about Lying / Child Development, 1983, Vol. 54, p. 1529-1535

[19] Peterson, C., Siegal, Changing focus on the representational mind / 1998, vol. 16, p. 301–320

[20] Talwar, V., & Lee, K., Emergence of white-lie telling in children between 3 and 7 / Merril-Palmer Quarterly, 2002 , vol. 48, p. 160-181

[21] Talwar et al., Children’s lie-telling to conceal a parent’s transgression / Law & Human Behavior, vol. 28, p. 411-435

 

 

Бележки:

[1*] Бел.Авт. за целите на настоящия доклад под понятието „лъжа“ ще се има предвид фабрикуване или прикриване на факти (концепцията на Екман посочена по-долу в текста).

[2*] Бел.авт. Най-ранния документиран случай датира 1877 [3] след като Дарвин наблюдава опитите на сина си да го излъже и в резултат заключава, че дори деца на 30 месечна възраст опитват да лъжат. В наши дни Нютън, Реди и Бул (2000 г.) [4] и Уилсън, Смит и Рос (2003) [5] наблюдават детски лъжи в домашни условия и установяват, че 65%  от двегодишните и 94 % от четиригодишните  са излъгали поне веднъж.

[3*] Бел. авт. към настоящия момент няма достатъчно данни по отношение на спонтанните лъжи в най-ранна детска възраст.

[4*] Бел.авт. по-късно през 2008 Толуър и Лий[10] и 2011 Евънс [7], установяват, че способностите на 3-8 годишните  да отрекат нарушаване на инструкция са пряко свързани с контрола над импулсите, както и че при 4-годишните  този контрол е пряко свързан с тяхната способност да поддържат лъжата при наличие на физически доказателства за тяхната лъжа.

[5*] Бел. Авт. вж. [2], [15] ,[16] ,[17], [18], [19];

[6*] Бел. Авт. Данните за българската популация са изключително оскъдни.

[7*] Бел. Авт., към настоящия момент набираме данни, които да послужат при изследването на тази хипотеза.

 




0 Коментара





 

НАЧАЛО • НАШИЯТ ЕКИП • БЛОГ • ЗА КОНТАКТИ

© 2019 In3steps Ltd. Всички права запазени.

Създадено от: